Ако обичате романтичните, живописни и забулени в тайнствени мистерии места, непременно планирайте ден за разходка към река Арда и посетете Дяволския мост.
Село Дядовци
Дяволският мост е разположен на 10 км северозападно от град Ардино и още по пътя към него ще имате възможността да се потопите в историите от древността. За да стигнете до мястото, трябва да минете покрай изоставеното село Дядовци, чийто каменни покриви надничат с тъга над пътя. Отбийте се за минута и непременно го посетете – пръснатите по хълма старите зидове с все сили се опитват да устоят на времето, а зейналите прозорчета ще ви позволят да погледнете в пълното с живот минало.
Магнетичната гледка
Сравнително широк планински път, проходим с автомобил, пеша или с велосипед, ще ви свали до самия мост. Гледката е неописуема и магнетична – красив, старинен и огромен, мостът се е надвесил над малък разлив на реката и свързва двата високи ската на планината. И макар да сте дошли по широк път, и двата бряга всъщност са толкова стръмни и гористи, че изглеждат непроходими. Това поражда особено първо впечатление – за невероятно красиво съоръжение, построено на диво и сякаш ненужно място.
Хилядолетна история
Разбира се, усещането е лъжливо. Всъщност Дяволският мост има дълга история. Това място от седем хилядолетия е част от значим търговски път. Тук е съществувал древен римски мост, част от античния път Виа Игнация, свързващ Бяло Море и Тракия през прохода Маказа. През 16 век султан Селим І е наредил мостът да бъде възстановен, за да може пътят да продължава да изпълнява важните си функции.
Легендите за Дявола
Вероятно от създаването си мостът е наречен Шейтан кюприя, което в превод означава Дяволски мост. Името, разбира се, е свързано с прастари легенди. Една от тях разказва за девойка, която се опитвала да се спаси от турска потеря. Когато стъпила на моста, за да се хвърли в реката, османлиите видели във водата отражение на глава с рога и се върнали обратно. Според друга на един от камъните има отпечатък на дяволско копито. Според трета бурните води на Арда отнасяли моста всеки път, когато се опитвали да го вдигнат. Тогава майсторът решил да вгради в него сянката на своята любима, за да направи моста издържлив. Според древното поверие обаче това щяло да обрече на смърт момата и историята разказва за Сатаната, който дошъл да преговаря със злополучния зидар. Поставил невъзможна задача – за да бъде мостът здрав и вечен, трябвало да бъде построен само за 40 дни и в него да се вгради дяволския лик, но така, че хем да е видим, хем невидим, хем да може да се пипне, хем да го няма. Изобретателният майстор обаче успял да се справи и да спаси и себе си, и годеницата си, а зидарията действително е преживяла векове, без да се поддаде на течението. И до ден днешен рогатият силует може да бъде видян по обяд, когато мостът и образът му във водата се изравнят. Ако наклоните глава и погледнете настрани, в скалата под централната арка и нейното отражение действително ще видите лицето на Сатаната.
Мостът днес
През 1984 година мостът е обявено за паметник на културата и е защитен от закона. Наскоро мястото беше облагородено и сега предлага малка площадка за паркиране, възможности за отдих и пикник, а ако не си носите нищо, можете да хапнете скара на място, в малко заведение отстрани до разлива. Ако разполагате с повече време, можете да посетите и близките Орлови скали – древнотракийско светилище с издълбани в скалите малки ритуални ниши.