В южната част на Албания е разположен удивително красивият град Берат, известен с архитектурната си ценност. Той е включен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Всъщност градът съществува от 4 в. пр. н. е., а по-късно е бил част от Първото и Второто българско царство. Смята се, че името му произхожда от старобългарското Бѣлградъ, преминало в албанското Берат.
Във времената на Османската империя градът е заемал важно място в държавния живот като център на занаятчийското изкуство. Особено известни и почитани били неговите майстори дърводелци и дърворезбари.
С времето външния му вид не се е променил чак толкова и затова днес е известен като един от най-добре съхранените балкански градове от османската епоха. Къщите все още са в традиционния за Балканите архитектурен стил – двуетажни постройки, като първият етаж е от камъни, вторият е боядисан в традиционното бяло, а покривите са покрити с глинени керемиди.
Тъй като градът е разположен по стръмния речен бряг на река Осъм, къщите изглеждат сякаш строени една върху друга. Когато се погледне отдалеч, градът прилича на висока стена с многобройни големи дървени прозорци. Ето защо е наречен „градът на хилядите прозорци“.