Всеки, който се е разхождал в планина в България, е виждал разноцветните черти, изрисувани по табели, дървета и скали край пътеките. Знаете ли обаче какво означават видовете туристическа маркировка, за какво служат и как да ги използвате?
За какво служи маркировката
Без значение дали сте запален планинар или сте на случаен излет, маркировката е предназначена да ви предпази от изгубване или опасност по време на разходката ви. Затова всички планински пътеки, които водят към хижи, върхове, чешми, извори, водопади, пещери и други забележителности, са подсигурени със специални обозначения, които целят да ви отведат до желаното от вас място по най-късия, удобен и безопасен път.
Е, понякога се случва пътищата да са малко удължени, за да можете да минете през места с красиви гледки, но едва ли някой истински планинар би имал нещо против.
Как изглежда
Пътят се обозначава чрез допрени една до друга водоравни линии в различни цветове. Основните цветове, които маркират пътеката, са червен, зелен, син и жълт. Всяка една от тези цветни линии е поставена между две бели (старите варианти са жълти) линии, които служат само за привличане на вниманието, така че не търсете в тях ориентир.
Черната ивица между две бели не е маркировка за пътека.
Червеният цвят обикновено се използва за маркиране на билни маршрути с по-голяма денивелация– имайте го предвид, ако търсите лека разходка.
Откъде да тръгнем
Тъй като пътеките все пак имат начало и край, в изходните пунктове обикновено ще откриете т. нар. маршрутно табло. То е художествено оформено и представлява нещо като опростена карта на пътеките и забележителностите наоколо. Тя ще ви помогне да се ориентирате в коя посока трябва да се движите. Всяка пътека е отбелязана в определен цвят – запомнете го, защото това е цветът на маркировката, който ще трябва да следите. По таблата обикновено са нанесени и разстоянията, но не търсете километри. Дистанциите в планината се измерват в приблизително време, за което ще стигнете до желаното място.
Подобни схеми понякога ще видите и на широки възлови места по пътя. Те ще ви помогнат да се ориентирате до къде сте стигнали, накъде да продължите и колко още ви остава да се движите.
Къде да търсим маркировка
Маркировката може да бъде изрисувана или отбелязана на специална табела, закрепена на видно място върху ствол на дърво или скала. В открити местности се поставят върху специално изградени пирамидки от камъни или забити в земята метални колове.
Как да следваме пътеката
След като сте проверили и запомнили кой цвят трябва да следвате, не би трябвало да се затрудните с ориентирането. Маркировъчните знаци се поставят успоредно отстрани по пътеката, а на кръстопътищата трябва да има ясно обозначение за посоката, в която да продължите.
Понякога при рязка смяна на курса се поставят допълнителни стрелки, които ще ви покажат накъде да продължите да се движите.
Видове маркировки
За маркиране на летни маршрути се използва т. нар. лятна маркировка – тази, която ще видите по дърветата и скалите.
За зимни условия обаче е предвидена специална зимна маркировка – тя е поставена основно по бетонирани в земята метални колове с височина около 3 метра. Ще ги познаете по това, че са боядисани в редуващи се черни и жълти ивици, за да бъдат в контраст със снега, а в най-високата им част е поставена табелата със самото указание. Би трябвало от всеки кол лесно да видите следващия, до който трябва да стигнете. Зимната маркировка ви осигурява преминаване по безопасен път, по който не падат лавини.
Съществува и азимутна маркировка, която е най-добрата, но и най-рядко срещаната. Тя представлява поставена върху пилон табела, на която са обозначени номерът на настоящия пилон (числото в средата), номерът, азимутът и разстоянието до предходния пилон (числата вляво) и номерът, азимутът и разстоянието до следващия пилон (числата вдясно).
Препоръчваме ви горещо да следвате маркировката винаги, когато е налична – това ще гарантира вашата безопасност. Ако попаднете на непозната пътека с объркана или липсваща маркировка, по-добре се откажете от нея и я оставете за друго посещение, задължително с водач. Никога не забравяйте, че планината е не само красива, но и пълна с опасности, затова не я подценявайте.